ДОБРИНИЩЕ

Град Добринище

Добринище е скътан в югоизточния край на Разложката котловина, в полите на североизточните гън­ки на Пирин на 830 м надморска Височина. Къщите са раз­положени на двата бряга на река Дисилица, там, където е нея се сбира Свети Николската река и приемат името (‘селска“). Името на река Дисилица произлиза от растение­то дивисил, а може би и от името на 
славянския вожд Дисилица. Тя води началото си от едноименния връх Дисилица и от водостоците на хребетите Шолайска поляна,  Мочарата, Горно и Долно Метково. Водните й жилки идват от върховете Селски връх, Еловец и Гумнища. Свети Ни­колската река приема водите на едноименния водопад, като в м. „Дренето“ се влива в река Валевица. Покрай града, недалеч от Банския „Св. Георги“, през м. „Овинето“ се провира река Ръждавица. На км над селото, над река Дисилица е рибарникът на Иван Козарев. В продължение на хиляди години ерозивната сила на реките е създала редица планински хребети и долове. Река Дисилица напуска високите хребети.

Шибелица и  Грънчарица и навлиза в равнинната част на селището. Буйните води на Дисилица са задвижвали воденици, бичкиджийници, валявици и стругове. През пролетта реки­те често стават пълноводни и напускат коритата си. През зимата валежите достигат до 300 л/кв.м, а през лятото са около 150 л/кв.м. Водите на реките се използ­ват за напояване на нивите и ливадите с обща площ 78,191 дка. От тях селскостопанският фонд е 21,171 дка, а гор­ският – 56,292 дка. По протежението на реките има десетки минерал­ни извори. От м. „Свети Георги“се виждат белоснежните върхове на в. Дисилииа – 2645 м, в. Полежан – 2851 м, Селски връх – 1545 м. Тяхно продължение на изток е „Пелкяновското дере“, „ Усоето“, „Враникала“ и „Балталъка“, все докато стигнат кори­тото на река Места. В далечината изпъкват Свети Николският водопад, Градището, Дренето, Валевииа и Друмо. Алпийският пояс обхваща почти целия високопла­нински масив на Пирин. Гъст като четина клек е обрасъл снагата на връх Бесбожки и Дисилишкия циркус. Мурова гора обитава по Бесбожката тумба Дисилишкото, Шолайска поляна. Горно и Долно Метково, мест­ностите Караджовец, Градището и Еловец. Смърчът прошарва, особено в Липевия пожар, Шолайска по­ляна и Ингилизовото.

ИСТОРИЯ НА ДОБРИНИЩЕ

Изглед снимки Добринище басейн планина
Както и останалите селища в региона, така и в Добринище са открити доста архитектурни находки от различни исторически епохи. Тук също са намерени надгробни могили и следи от средновековни погребения, основи на древни жилища, оръдия на труда, керамика, антропоморфни фигури и др.
Плувен минерален басейн ДобринищеПо време на първите години на османското владичество, населението на Добринище е напуснало домовете си, за да намери спасение високо в Пирин планина. Така Добринище изчезва и близо около 100 години името му не се споменава никъде. Към край на XV век по времето на султан Баязид II (1481 – 1512 г.) в турски документ Добринище е вписано като селище, което се отнася към Неврокопска нахия (кааза, околия). Селото е споменато в османски извори от 1605 година като Добрущене. Според някои учени етимологията на името Добринища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име на влиятелен човек на име Добрин.

KУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ДОБРИНИЩЕ

Църквата „Св. Св. Петър Павел“ е една от основните забележителности в Добринище. Тя се намира в центъра на града. Построена е през 1835 г. и е обявена за паметник на културата с особена архитектурна стойност. По-късно към нея е пристоена камбанария. На около 3 км югоизточно от Добринище се намира манастир „Свети Пантелеймон“, основан през 20-те години на миналия век. Представлява комплекс от черква, жилищна и стопанска сграда и е обявен за паметник на културата.
Старинна каменна икона църква Добринище
Църква Добринище забележителности
Църква Добринище забележителности

На няколко километра западно от Добринище се намира църквата Успение Богородично, която датира от 1684 г. Църквата е била разрушавана два пъти – при османските нашествия (възстановена XVIII-XIX век) и по време на Балканската война 1912-13 година (възстановена 1915-16 година). През 1980 година църквата рухва, но е възстановена 1985 година. За съжаление са запазени само 4 царски икони и 1 каменна икона с ктиторски надпис от първата половина на XIX век. По течението на Добринищка река се намира басейн с минерална вода, известен като „римско банче“. Заслужава да се види още водопадът Свети Никола, а тук се намира единствената по рода си в България градина за пирински еделвайс на Иван Парин.

ТУРИЗЪМ В ДОБРИНИЩЕ И РЕГИОНА

Ски сноуборд лифт Добринище Безбог
Добринище е известно със своите 17 минерални извора, с температура на водата 30-43°С. Изградени са няколко балнеоложки и SPA хотели, които привличат посетители целогодишно. Високо над града има прекрасни условия за зимен и летен туризъм. Съществува любителска ски писта със седалков лифт, който работи и през летните месеци за любителите пешеходци, решили от тук да поемат към високите върхове на Пирин. Голямата Мочара
Хижа Безбог Добринище езеро ПиринОт тук тръгват маршрути към хижа Безбок (2236 м.) и едноименния връх, връх Полежан и циркуса, в който се намират Полежанските езера, Попово езеро, циркусът на Самодивските езера, Рибни езера, Кременски езера и Камелишки езера. Известен преход е Безбожко езеро – хижа Демяница. От хижа Безбог се тръгва на югозапад като се минава край Самодивските езера и между върховете Самодивски връх и Малък Полежан. За около 2 часа се стига до Валявишките езера. От там по поречието на река Демяница и се стига до хижа Демяница. Туристите се радват на прелестни красоти и невероятна панорама в сърцето на Пирин планина. От Добринище тръгва и един от най-атрактивните преходи в планината, който минава през красиви езера чак до заслон Тевно езеро.