81 години от смъртта на Иван Козарев

Днес си спомняме за Иван Козарев – първият партизанин, който дава началото на партизанското движение е България.

Иван Козарев е роден на 5 април 1901 г. в с. Добринище. Завършва прогимназия в родното си село. Член на БКП. Участва в Септемврийското въстание от 1923 г. в Разложкия край. След създаването на ВМРО през 1925 година пък става неин член.

През 1935 година вследствие на предателство, попада в затвора, където лежи до 1938 година. След излизането му от там се връща в Добринище, в местността Струго изгражда собствен рибарник за отглеждане на пъстърва, от която печели добре. Негови съвременници разказват, че не парите са в основата на това доста лудо начинание, а най-вече желанието да докаже на властта, че хората като него са с предприемчив дух и не са лентяи. На 7 февруари 1941 г. като куриер на Околийския комитет на БРП в Разлог Иван Козарев пренася нелегална литература за Неврокопско. Край с. Обидим пъдари се опитват да го арестуват и за да не попадне в ръцете на властта, нали вече е лежал в затворите за комунистическа дейност, бяга и минава в нелегалност. В ръцете на полицаите остава само една връзка вестници „Работническо дело“, орган на Работническата партия в България. Попада в бюлетина на Полицията като обявен за издирване разбойник. През април-май 1941 година Иван Козарев вече е напуснал дома на Димитър Ваканчин, където в продължение на два месеца намира сигурен подслон. Убежище на Козарев става планината. Много често обикаля рибното си стопанство. След време, на среща с ремсисти и партизани от Белица, Козарев ще разкаже как полицията успява да влезе в дирите му в първите месеци на нелегалния живот. „Врагът видя, че трудно ще ме улови, затова започна да прибягва до хитрост. Горският отбиваше водата от рибарника ми и следеше дали ще бъде пусната отново. Знаех, че това не е случайно, но ми беше жал за рибите, отгледани с толкова мъка. За да не измрат, нощно време пусках водата. От това те разбираха, че се навъртам около рибарника и ми устроиха засада, за да ме заловят или убият. Това се случи на 26 юни 1941 г.“ В завързалата се престрелка ранява няколко полицаи, самият той е ранен, но успява да се измъкне. С изстрелите си Иван Козарев поставя началото на организираната въоръжена антифашистка съпротива не само у нас, но и на Балканите. Това става четири дни след началото на войната на Германия срещу Съветския съюз и два дни след поетия от БРП (к) курс на въоръжена борба. Историята е отбелязала чрез полицейските донесения този факт на страниците си. Изстрелите потвърждават и думите му, изречени няколко месеца по-рано, че няма да бъде сам в нелегалните пътеки на борбата. На 26 юли 1941 година, заедно с Никола Парапунов създава в околностите на Разлог първата партизанска чета в България. Приема партизанско име Балкан. Загива при нелепо стечение на обстоятелствата през нощта на 31 март срещу 1 април 1944 г. близо до родното си село Добринище от куршум на близък приятел. Само няколко месеца след победата на антифашистката съпротива, край Добринище, на лобното място на първия български партизанин е издигнат скромен циментов барелеф. На мраморната плоча са изсечени няколко думи. Въпреки превратностите на времето, те продължават да са най-точната оценка за делото на този човек: „Иван Козарев, борец за народно благоденствие“.

Паметникът му се издига в централната градинка на родния му град. А негови експонати като собствени дрехи, предмети и история за живота му се съхраняват в Историко-етнографски музей в град Добринище.

Още се помнят думите, които той е оставил като завет:

„Свобода не се дава, свобода се взема“.

Поклон!

Hiking is the preferred term, in Canada and the United States, for a long, vigorous walk, usually on trails (footpaths), in the countryside, while the word walking is used for shorter, particularly urban walks. On the other hand, in the United Kingdom, and the Republic of Ireland, the word „walking“ is acceptable to describe all forms of walking, whether it is a walk in the park or backpacking in the Alps. The word hiking is also often used in the UK, along with rambling (a slightly old-fashioned term), hillwalking, and fell walking (a term mostly used for hillwalking in northern England). The term „bushwalking“ is endemic to Australia, having been adopted by the Sydney Bush Walkers club in 1927. In New Zealand a long, vigorous walk or hike is called tramping. It is a popular activity with numerous hiking organizations worldwide, and studies suggest that all forms of walking have health benefits.

In the United States, Canada, the Republic of Ireland, and United Kingdom, hiking means walking outdoors on a trail, or off trail, for recreational purposes. A day hike refers to a hike that can be completed in a single day. However, in the United Kingdom, the word walking is also used, as well as rambling, while walking in mountainous areas is called hillwalking. In Northern England, Including the Lake District and Yorkshire Dales, fellwalking describes hill or mountain walks, as fell is the common word for both features there.