Безименният град

Параклис „Свети Никола“ е едно от онези магични места, които съчетават природна красота с дълбока духовност и богата история.Тракийският град-крепост е известен и като „Безименният град“. Той се намира в най-високата част на местността Свети Никола. Тук са открити множество монети, керамични съдове, базилика и скелети на двуметрови хора, което за тогава е било доста рядко срещано и впечатляващо. Такива високи хора били привличани за войни. Градът е бил обитаван векове наред без прекъсване, цели 3500 години. Тракийска, късноантична и средновековна, крепост Св. Никола се намира в едноименната местност, на 2.82 км югозападно по права линия от центъра на град Добринище. Обектът е разположен на естествено възвишение в предпланините на Северен Пирин, издължено в посока изток- запад и северозапад. Всички страни на възвишението са много стръмни и на места има големи групи от отвесни скални зъбери. Най- лесният достъп до него е от запад през дълбока и стръмна седловина. Крепостните стени са градени от различен по размер ломени камъни, споени с бял хоросан примесен със счукана тухла. Лицата на стените са от добре подредени камъни, така че да се получи равна повърхност. Във височина се забелязва, че стените са градени със спойка от кал. Вероятно след опожаряване на обекта в края на VI и началото на VII в., за което археолозите са намерили десетки свидетелства, стените са възстановени не с хоросан, а с кал. Дебелината на стените варира между 1 и 1.5 m и са запазени на височина до 1-1.3 m. По протежението на куртините за сега са локализирани три кули, като до този момент не са правени проучвания в западната, най- достъпна част на обекта. Най- вероятно в тази част ще има поне още толкова кули. Първата от локализираните кули се намира на най- издаденият участък от „бумеранга“ в югоизточна посока. Тя има четириъгълен, неправилен план и се явява вътрешна за куртината. Втората кула е разположена в най- североизточния участък на укреплението в средата на сравнително късата североизточна стена. Тази кула има правоъгълен план и е външна за куртината. От нея археолозите са разкрили само вътрешната ѝ стена. Третата кула е разкрита във свивката на „бумеранга“ почти в средата на северната част на твърдината. Тя има предполагаемо квадратен план и също е външна за куртината. Разположението ѝ точно над много стръмният северен склон предполага, че в нея може да е имало врата която да е водила към скрита пътека, която да се спуска в долината.